Яко е! 2 0
7 · 7
Vbox7.com
+ 0
Други сайтове
· Инфо
За неблагодарните използвачи наричащи се съюзници на Хитлер,в този списък и България:
Франко който благодарение на Хитлер успя да спечели войната за Испания,после отказа на Хитлер.
Той отказа дори да даде коридор през Испания за да може Вермахта да превземе Гибралтар и да затвори Средиземно море за британците.
Ето такива ''съюзници'' имаше Хитлер.
Към всеки от тях той се отнасяше като към съюзник,а всеки от тях играеше своята лична игра.
Мусолини който провокира африкански фронт и британски десант в Гърция...заради единствено своите си интереси
Япония която не откри втори фронт на СССР ...заради единствено своите си интереси на юг.
Финландия която също следвайки единствено своите си интереси не пожела да прекоси границата си за да помогне да се блокират войските на Сталин на Ленинградския фронт.
България която също следвайки единствено своите си интереси отказа да изпрати войска на Източния фронт,но прие с охота когато Хитлер и върна земите които съседите и бяха отнели.

С такива съюзници никой не може да спечели война.

Всеки от тях обаче си получи заслуженото заради егоизма си след войната :
Испания и Финландия не бяха включени в план Маршал
Финландия трябваше да предаде отново на СССР не само териториите си които така упорито отбраняваше но и още някои.
Япония и България получиха война от СССР въпреки че бяха в дипломатически отношения.Смятаха че след като те бяха спазили договора си с СССР и не бяха воювали с/у СССР то той също ще спази договора и няма няма да ги нападне.Да ама не.
На България и се наложи да прати войска с/у немците. При другаря Сталин няма не искам.Това не е Хитлер да му правят въртели и той да им уважава мнението и да им дава земи за които дори не са били отвоювани от българска войска
Въпреки че България воюва с/у Германия то победителите не я признаха дори за съвоюваща страна а другаря Сталин заедно със Съюзниците и отнеха пак земите.

БОЯН РАСАТЕ:

Когато бях дете единственото нещо, което ме интересуваше бяха игрите и белите. Не се вълнувах от политика и нямах никакви партийни пристрастия. Въпреки това партийната пропаганда, която облъчваше цялото общество достигаше и до нас, децата на Народна република България.

Сутрин се събуждахме с поредната история на радиопредаването „Дела и документи”, в която оцелял евреин с измъчен глас разказваше за лагерите на смъртта, или герои партизанин се хвалеше колко хитлеристи е убил.

Кои обаче бяха хитлеристите тогава още не знаех, но си ги представях като чудовища – с големи жълти зъби, грозни, космати, миризливи и рогати.
След закуска отивах на училище и там в коридорите сред петолъчки, сърпове и чукове, ме посрещаха портретите на някакви хора, за които скоро ми обясниха, че били мой другари и бащи.

В началото ми беше трудно да запомня имената на всичките си нови бащи, но постепенно с времето учители, дружинни, квартални милиционери и всякакви други ОФ деятели се постараха да ми ги набият в главата. Така аз, майка ми и новите ми бащи – Маркс, Енгелс, Ленин, другаря Димитров, и разбира се генералния секретар Тодор Живков, станахме без да искам едно голямо семейство.

През това време агитацията срещу хитлеристите, срещу загниващия капитализъм, пак срещу хитлеристите, срещу апартейда в ЮАР, срещу народните врагове, пак срещу хитлеристите, срещу световния империализъм, и пак срещу хитлеристите не спираше.

Вече знаех кои са гниещите капиталисти, защото бях живял с родителите си във ФРГ, знаех и кои са народните врагове, защото имахме двама роднини убити без съд и присъда след 9 септември 1944 г., но все още нямах ясна представа за хитлеристите. Запознанството ми с тях стана съвсем случайно, когато по телевизията показаха някакви документални кадри от Втората световна война. Но какво беше учудването ми, когато вместо чудовища видях засмени, избръснати и чисти мъже в красиви униформи?! Диктор с металически глас разказваше как тези бели, спретнати, русокоси и синеоки зверове искали да наложат господство на арийската раса в целия свят. Искали да изтребят всички славяни, да избият циганите и всички евреи, защото били крадливи, лъжливи и мързеливи подчовеци… Затова нападнали и СССР, който пък бил наш по-голям брат.

Разбира се в края на филма хитлеристите бяха победени. Грозни, дребни и небръснати човечета с ватенки и шуби горяха хитлеристки знамена и чупеха пречупени кръстове. Един след друг се сменяха кадрите – мърляви и разпасани войници се хилеха просташки и се наливаха с водка, монголоиди танцуваха по улиците на Берлин, американски негри триумфално се разхождаха по Шанз-Елизе – една цивилизация лежеше в руини.
По целият свят цигани, евреи, комунисти и педерасти се радваха, че „злото е победено”. Третият райх вече го нямаше. Пътят за „новите ценности” беше разчистен!
Пленени германци наблюдаваха как един свят си отива и се задава нов. Гледах и аз, но видяното не ми харесваше. Някак ми се струваше нередно мръсното и долното да тържествува над реда и дисциплината.

Скоро в часовете по история научих, че през последната голяма война сме били съюзници на хитлеристите, и затова след като сразили нашите вековни врагове – сърби и гърци, германците ни дали Македония и Беломорска Тракия. Преди това пък принудили Румъния да ни върне Южна Добруджа… Странна работа, защо им е притрябвало да правят това питах се аз, след като са могли да ни прегазят, а след това и да ни изтребят, защото сме „славянски подчовеци”? Нима наистина са искали да избият всички славяни? Все въпроси, които получиха своите отговори след години.

Междувременно объркването ми нарастваше с всеки изминат ден и месец. Историята стана любимият ми предмет, но въпреки това не можех да си обясня някой факти. Дълги години се опитвах да разбера как е възможно с хитлеристите да сме едновременно съюзници и врагове. Хем ни окупирали, хем България увеличила територията си, без да прати за пръв път и един войник на фронта. Още по-объркано ставаше, когато започнех да разсъждавам за по-големия ни брат СССР. От онова, което учехме излизаше, че руснаците са наши братя и освободители. Но защо тогава още преди края на войната същите се договорили с капиталистите от САЩ и Великобритания да ни вземат чисто Българските територии Македония и Беломорска Тракия, и да ги дадат на сърбите и неславяните гърци?
Така погледнато излизаше, че е по-добре да си окупиран от хитлеристите, отколкото да имаш по-голям брат освободител…

Постепенно ми стана ясно, че всичко на което ни учеха в училище е преобладаващо лъжа! Нагласената история обслужваше ръководната роля на Българската комунистическа партия и стремежа на СССР за световно господство. Истината къде нескопосано, къде по-умело се криеше и подменяше с лъжи. Истинските виновници и причини за войната се премълчаваха, както на Изток, така и на Запад.
Така макар и уж разделени и воюващи едни срещу други, двата лагера – комунисти и империалисти, всъщност припяваха една и съща песен. На победените се приписваха всевъзможни грехове и престъпления, а който не беше съгласен, отиваше по един или друг начин „на кино”… Така беше преди, така е и сега – 70 години след края на Втората световна война.

Днес милиони малоумници отбелязват „Деня на победата” без да се замислят, че без тази победа Европа нямаше да бъде такава, каквато е сега!
Без тази победа негрите щяха да са в Африка, мюсюлманите в Арабия, педалите в Медицинска академия, а наркопласьорите в затвора. За педофилите няма да споменавам… Без тази победа щяха да са живи и царските офицерите, които комунистите убиха след 9 септември, щяха да са живи и регентите, и министрите, и генералите, и синовете на Райна Княгиня, които бяха убити също от комунистите…
Без тази победа празнуващите малоумници щяха да са свободни граждани, а не роби на международния финасов капитал и длъжници на банките, собственост на една малка международна престъпна група!
Без тази победа празнуващите малоумници днес щяха да ходят на почивка на три Български морета по три пъти в годината, вместо да грухат консерви в Гърция!
Без тази победа празнуващите малоумници щяха да са господари в своята държава и уважавани туристи по целия свят, вместо прислуга, която бърше задниците на средно заможни гръцки и италиански пенсионери!
Без тази победа празнуващите малоумници щяха да живеят човешки, вместо в разпадащи се и пълни с хлебарки соц панелки!
Без тази победа щяха да са живи и хилядите жертви на циганския терор, който вилнее днес в България.

Казват, че трябва да мразим хитлеристите и да се радваме на Деня на победата – 9 май. Но защо, не разбирам? Все пак ние бяхме съюзници, имахме полза от този съюз, а и в крайна сметка загубихме войната, не е ли така? За наказание победителите ни наказаха – плащахме репарации, намалиха ни територията и т.н. Е, тогава как да се радвам на победата, след като сме от страната на победените???
Казват, че хитлеристите избили маса народ… Не знам, може и така да е, но Българи не знам да са убивали. Ако бях поляк, руснак, евреин или педераст щях да разбера. Но аз съм Българин и не разбирам.
Звучи цинично, и вероятно е така, но такава е политиката – правото е на второ място, водещ е ИНТЕРЕСА. Нима Западът не беше дружка със Сталин, въпреки чистките, ГУЛАГ, убийствата, въпреки умрелите 7 милиона от глад в Украйна, разстреляните поляци в Катинската гора и т.н.. Нима Западът не беше дружка и със Садам Хюсеин, с талибаните и Муамар Кадафи, въпреки, че знаеха за убийствата и терора, който упражняваха в държавите си?! Знаеха разбира се, но винаги са се водили от своя собствен интерес! Е, защо тогава ние Българите да правим изключение?

Въпреки това вече цяла седмица русофили, либерасти, демократи и лумпени от всякакъв вид ни продъниха ушите с хвалебствия и лозунги по случай т.н. Ден на победата. Към общия хор на тези идиоти шизофреници се включиха и няколко медийни кретена представящите се у нас за националисти.

За мен, обаче няма спор – 9 май е Ден на скръб, защото загубихме войната!
Ден на скръб, защото към този ден двама мой роднини вече са били мъртви, убити без съд и присъда!
Ден на скръб, защото загубихме Македония, Беломорието и Западните покрайнини!
Ден на скръб, защото на власт дойдоха криминални престъпници, убийци и крадци!
Ден на скръб, защото и до днес Родината ми се управлява от техните деца и внуци!
И не на последно място, ден на скръб, защото загубиха не само победените, но и победителите. Загуби цяла Европа!

И макар мнозина да не харесат написаното, аз знам че други ще ме разберат. Към вас скъпи приятели се обръщам – помнете нашите герои загинали за свободата и обединението на нашата скъпа Родина. Не забравяйте и бойните ни другари от цяла Европа, които воюваха и паднаха през Втората световна война.
Чест и слава на германският войник, за неговата храброст и сила, които прояви срещу многократно превъзхождащите го противници.
Вечна памет и на бойците от Руската освободителна армия, на патриотичното казачество и на всички европейски доброволци, загинали в битка или убити в следвоенните лагери на победителите!
Поклон герои, не сте забравени!
Виж цялото описаниеСкрий описанието

Последни

Реклама

Реклама

Реклама

Реклама