Квартал Панчарево - София

Панчарево е квартал в София-град, балнеологичен курорт и административен център на район Панчарево.

Панчарево е разположено на 12 km югоизточно от центъра на София, между Витоша и Лозенска планина, в края на Панчаревския пролом на река Искър. Намира се в близост до Околовръстния път на столицата, кв. Горубляне и Бистрица. Непосредствено под кварталa Бистришката река, която се спуска стръмно от най-високите части на Витоша, се влива в Панчаревското езеро.

Панчарево се застроява предимно със съвременни луксозни къщи,затворени комплекси,спортно атрактивни съоръжения и имения. Обхваща и парк-комплекс „Камбаните“ в подножието на Витоша, където е изградена базата на Англо-американското училище. Едни от най-живописните части на Панчарево са велоалеята около езерото,панорамната пътека над езерото и меандърът Урвич, обявен за природна забележителност, разположен в пресечната точка на планините Лозенска, Плана и Витоша, където при Дяволския мост Железнишка река (Ведена) се влива в Искъра. На това място се намира Урвичкият крепостно-манастирски комплекс, част от Софийската Света гора. Панчарево има много удобни комуникации към Бизнес парк София в столичния ж.к. „Младост“, бул. „Цариградско шосе“, Летище София, гр. Самоков и курорта Боровец.

В района се намира най-старата ВЕЦ в България и на Балканския полуостров – ВЕЦ „Панчарево“, както и пречиствателната станция за питейна вода „Панчарево“ с капацитет за пречистване на 4,5 m3/s води от яз. Искър.

Красивата природа, здравословният климат, наличието на водни площи и минералните извори са главните фактори за заселването на панчаревското землище още в древността. Панчарево e толкова древнo, колкото е древно заселването на плодородната Софийска котловина. От решаващо значение за ранното заселване в региона са били термалните извори, край които са открити материални следи от времето на древните траки и римляни. Немалка роля е изиграло кръстопътното местоположение, както и развитието на древното рударство. Знае се, че още в далечното минало от всички витошки реки се е промивало речно (самородно) злато. Речно злато се е промивало и от големия наносен конус на река Искър, пръснат след изхода от Панчаревския пролом между подножията на Витоша и Лозенска планина, и далеч на север.

И както споменава Вазов в един свой пътепис за Софийската долина:

„Ето, от изток Панчарево със старата си римска баня, сгушено в един прелестен кът, там, дето Искър, като излазя из пролома си, пълни с шум околността. Срещу него, през реката, върху един канарист рът стърчи средновековният Урвич, прославен от преданието за последните борби с турците на издихающата българска независимост."